Полезни съвети

Текома – джазът в градината

Текома (Tecoma Radicans) - Тромпетна лоза

Текома (Кампсис) или „Тромпетна лоза“

След Дивата лоза и Японския нокът, следващият кандидат, нетърпелив да се увие около нашите огради, перголи и стени е Текомата (Tecoma Radicans). Този великолепен храст с опадливи листа е един от най-красивите и ефектни увивни растения. Изключително впечатляващи са едрите му – оранжеви, червени или жълти – цветове. Идващо от Северна Америка, това растение е добило популярност у нас и се използва широко в озеленяването. На дължина може да достигне до 10м. Опадливите му листа са малки, с елепсовидна форма, разположени срещуположно по тънките стебла. Имат интересна жълта есенна окраска, но не те са впечатляващото у това растение. Нещото, което ще накара съседите да ни завидят са невероятните му цветове – големи (5-7 см.), фуниевидни, много ярки и доста обилни, те се появяват през август и септември, че понякога се задържат и през октомври. По форма напомнят на тромпети, от където идва популярното име – тромпетна лоза. Има форми, които цъфтят през юни-юли. Цветовете разцъфват едновременно на една клонка – в общо съцветие по 5-10 и повече наведнъж. Плодовете са семена, разположени в дълги шушулки, подобно тези на боба.

Текомата е сравнително непретенциозен храст, единственото на което държи е достъпа до много слънчева светлина. Предпочита богати и плодородни почви, но ще вирее и на по-бедни. Обича влага, но издържа на засушавания. Сравнително студоустойчив е – наистина, при дълго задържане на температурата под -15 С, стеблата му могат да измръзнат, но през пролетта здравата му коренова система ще му помогне да се възстанови. Ако това се случи, просто орежете увредените части и чакайте съживяването. Текомата се размножава чрез семената, но по-лесно ще ни е да го направим с резници.

Какви са предимствата му и недостатъците в сравнение с другите декоративни увивни храсти, които разгледахме до момента – Дивата лоза и Японския нокът?

Плюсове:

  • ЦЪФТЕЖЪТ – използвам главни букви, защото нито едно от гореспоменатите не може дори да се доближи до Текомата по ефектни цветове. Каквито и минуси да има, цъфтежът е огромно предимство.
  • Наистина расте сравнително бързо и достига големи размери, но не чак колкото Дивата лоза, затова не изисква толкова често подрязване и ограничаване. Или с други думи – няма да завладее двора ни.

Минуси:

  • По-подходящ е за покриване на перголи, отколкото за мрежи и огради, защото няма много плътна листна маса. Зеленината се насочва към слънцето, отгоре, а долните стебла често са голи. Дивата лоза прави много по-равномерна листна маса. Самите листа не са особено ефектни.
  • Текомата се закрепва за повърхностите с коренчета, подобно на бръшляна, а не се увива, което възпира много хора да го пускат да расте по фасади на къщи.
  • Не е подходящ за сенчестите части на градината.

Още по темата:



Коментарите са изключени.