студоустойчив

Искаме да добавим в градината си късче екзотика, тропически пищна красота? Да, възможно е, ще извадим в градината старата палма от хола. Повечето растения с такава визия са нежни и разглезени аристократи. Да, развиват се добре през топлите дни от годината, но зимата зиморничаво се свиват и трябва да приберем на топло. Има, обаче едно растение, което се вписва в нашите представи за екзотична визия, а едновременно с това е извънредно устойчиво и непретенциозно към нашия изпълнен с крайности климат. Това е юката.

Дрянът (Cornus) е листопаден храст, понякога достигащ и размерите на дърво. Разпространен е в Средна и Източна Европа, Мала Азия, Кавказ. Съществуват много видове, но у нас се срещат в диво състояние два от тях – обикновеният дрян и кучешкият дрян. Те достигат големи размери (обикновеният – до 8 м, кучешкият – до 4 м).

Навън е студено. Днес в София е -15°C, в Чирпан подобриха близо 100-годишен температурен рекорд, -24°⁰. Казват, че утре ще бъде още по-студено, а и снегът няма скоро да се стопи. Но това е нормално – средата на зимата е, все пак. Гледайки през прозореца замръзналите улици и бързащите, увити в палта и шалове хора, ми се струва, че студът никога няма да свърши. И все пак… Коледа мина и колкото и оптимистично, дори малко нахално да звучи, започна да ми се иска поне да видя, поне някакъв малък знак, че все някога ще има пролет. И преди няколко дни го видях… в градинката пред една кооперация, група малки бели цветенца, плахо надникнали изпод снега.

Родът на кедрите е част от голямото семейство Борови. Един от най-ефектните и популярни негови представители е Ливанският кедър. Това величествено дърво достига наистина внушителни размери – до 40 м височина. Живее дълго – до 3000 г. Родината му е Близкия изток, Мала Азия и по-точно Сирия, Турция и естествено Ливан. Носят се легенди за дърветата-гиганти, с които финикийците строели огромната си търговска флота. За ливанския кедър се споменава на десетки места в Библията.

Като продължение на темата за хвойната, този път ще разгледаме един близък роднина на сабината – Синята смрика (Juniperus Communis).
За разлика от ниските си братовчеди – сабините, синята смрика е един изправен, конусовиден, но често с неправилна форма храст, понякога достигащ до размерите на дърво.

В дворът ви имаме сенчеста част, затулена от големи дървета, в близост до високи сгради или огради, която отдавна се чудим как да облагородим? Каквото и да насадим, постепенно залинява,…

За много хора самото име на този вид – „Лъжекипарис” – звучи малко смущаващо. Защо пък „лъже”? Да не би това да е някакъв неистински кипарис – менте? Истината, обаче…

Макар че градината ни през зимния период не е толкова използваема и атрактивна, все пак има нужда от някои грижи. Те са малко, но могат да са много важни за добрия…