Полезни съвети

Смрика – Сабина (Juniperus Sabina)

За разлика от своите популярни вечнозелени роднини – туи, кипариси, лъжекипариси – сабината е не толкова атрактивна, не толкова набиваща се на очи. Сам за себе си този нисък, непретенциозен храст не може да ни впечатли особено, но той изпълнява важна и специфична функция в озеленяването. Това е растението, което покрива долните части на декоративните композиции. Със стелещата си форма, то подчертава величествената и правилна “стойка” на солитерите.

Характеристики и отглеждане

Сабината е вечнозелен храст от род „Смрики” или както са по-известни – „Хвойни”. Другото име, с което е популярен, е „Миризлива смрика”, заради спeцифичния аромат, който отделят иглиците му при смачкване или стриване. Иглиците са остри, люсповидни и тесни, дълги около 2-3 мм. На цвят са от наситено, тъмно-зелени до синкави и дори с ярки, жълти краски при различните видове. На височина стига до 1 м, но хоризонтално може да покрие доста по-голяма площ. Среща се в диво състояние на много места в Европа и Азия на височина над 1000м. Това обяснява устойчивостта и непретенциозността на този храст – вирее на всякакви бедни почви – каменисти, сухи терени в жега и студ. Единствената претенция, която си позволяват е необходимостта им от слънце. Расте бавно.

Смрика - Сабина (Juniperus Sabina)

Сабината е подходяща за подчертаване на по-високи растения и формиране на декоративни групи

Сабината е отровна! Иглиците съдържат отровното етерично вещество “сабинол”. Това обаче не трябва да ви притеснява, освен ако не сте решили да закусите с нея. Най-малкото острият й мирис бързо ще ви откаже.

Използване

Поради ниският си размер Сабината се използва при формиране на декоративни групи, като се засажда в основата на по-високи растения. Бавният растеж пък я прави подходяща за вписване в алпинеуми или скални кътове. Сабината е много удачен вариант за покриване и укрепване на склонове и други наклонени терени. Може да се засажда и на хомогенни групи – композиция от сабини, които гледани от далеч формират голямо, овално, вечнозелено петно. Такива можем да видим в много български паркове или като част от озеленяването покрай пътища и магистрали. Не се нуждае от подрязване, но ако такова е необходимо, поради общата визия на декоративната група или алпинеума, можеда го понесе. С това не бива обаче да се прекалява, защото бавно се въстановява.

Още по темата:

  • Васка-Асен Хаджиеви

    Как се размножава?

  • Ивайло Трайков

    Чрез резници става най-бързо, както при повечето вечнозелени

  • Васка-Асен Хаджиеви

    Благодаря! Режа клонка и слагам в почвата в градината и поливам редовно? Така става ли?

  • Marianka Todorova

    имам такова растение беше много добре и растеше ,а от едно известно време си загуби зеленината и олися.Някой знаели от какво може да боледува това растение