Полезни съвети

Кокичето – поздрав от пролетта

Дългата и люта зима все още е в разгара си. От месеци не сме виждали нищо освен кал и сняг и може би точно затова започна да ни дотяга. Рано е още за пролетно настроение, но започнахме да се оглеждаме с надеждата да зърнем поне най-малкия намек, че пролетта някога ще дойде. И наистина, ако сме упорити вече може да го открием тук-там – срамежливо, едва показало малките си листенца изпод калта и недоизчистените преспи – кокичето.

Да наистина, скромното кокиче не може да се сравнява по пищност с наперените си по-късни пролетни събратя, но пък е първото цвете, което виждаме, когато природата е далеч от събуждане. Непретенциозният му външен вид ни изпълва с надежда и увереност, че дългоочакваната пролет е близо.

Кокиче (Galanthus)

Кокичето (Galanthus) е малко цвете от семейство Кокичеви. Малко, луковично цвете с дребни, бели, камбановидни цветове, висящи надолу. Цъфти през февруари – март, но в по-топли зими може да се види още от януари. На височина достига до 10 и малко повече сантиметра.

Кокичето се размножава чрез луковици. Закаждат се през септември – октомври, като луковиците се заравят на дълбочина 6-10 см на слънчево или полу-сенчесто място. След прецъфтяване е добре цветовете да се изрежат, но и да забравим да направим това, цветето само, дискретно ще се освободи от тях. Луковиците се изваждат в края на пролетта, когато листата позасъхнат и се прибират на хладно и тъмно място. Ако забравим да ги извадим, не е болка за умиране, те ще си останат в земята и ще си цъфтят още дълги години, само че постепено, ще започнат да цъфтят с по-дребни цветове и по-закратко.

В градината: Кокичетата са малки цветя и за да са ефектни, ги засаждайте в големи групи. Може да се заложат в алпинеум, скален кът, в основата на дърво или като бордюр. А можем просто да ги разхвърляме хаотично в селската градина (всякак ще е красиво).

Още по темата:



Коментарите са изключени.