Полезни съвети

Кокичето: отброяването до пролетта започна

Навън е студено. Днес в София е -15°C, в Чирпан подобриха близо 100-годишен температурен рекорд, -24°⁰. Казват, че утре ще бъде още по-студено, а и снегът няма скоро да се стопи. Но това е нормално –  средата на зимата е, все пак. Гледайки през прозореца замръзналите улици и бързащите, увити в палта и шалове хора, ми се струва, че студът никога няма да свърши. И все пак… Коледа мина и колкото и оптимистично, дори малко нахално да звучи, започна да ми се иска поне да видя, поне някакъв малък знак, че все някога ще има пролет.  И преди няколко дни го видях…  в градинката пред една кооперация, група малки бели цветенца, плахо надникнали изпод  снега.

Кокиче (Galanthus nivalis)

Кокичетата! Първите предвестници  на пролетта! Банално звучи, но не мога да измисля по-точно от това определение. Защото, колкото и непостижимо  да  изглежда на фона на студената зима, те дават началото. Началото на събуждането на природата. Появявайки се, те ни напомнят, че колкото и да вилнее и бушува лютата зима, вече се започна – въпрос на време е пролетта да се наложи. Чакаме я.

Кокичето (Galanthus nivalis) или Снежното Кокиче е ранно пролетно луковично растение. Произходът му е Централна, Южна Европа, Алпите, чак до Кавказ, сиреч тук се чувства у дома си. Всеки знае как изглежда – с тесни, дълги листенца, излизащи направо от земята, без дръжки и с дребни, бели, напомнящи на камбанка цветчета. Има селектирани и по-едри форми с по-големи листа и цветове. Цъфтежът е през януари-февруари, при някои видове до март. Ароматът им е нежен, свеж, ненатрапчив.

В озеленяването: Използва се сравнително рядко, защото толкова рано през зимата, просто няма с кои други цветя да се комбинира. Обикновено озеленителите оставят грижите за кокичетата на нетърпеливите любители-градинари. Засажда се в цветни лехи, заедно с други пролетни цветя, които обаче ще цъфнат по-късно. Тъй като цветето е дребно, за да се вижда в градината, добре е да се засажда на групи от по минимум 5-6 растения.  Кокичето може да се вписва в алпинеуми или скални кътове.

Кокиче (Galanthus nivalis)

Размножаване: Цветето спокойно се размножава само, чрез самозасяване. Семената се разнасят от насекоми. Образува колонии от по няколко растения. Всяка луковица образува всяка година по две нови. Ако искаме лично да направляваме размножителния процес, можем да ги разпространим, чрез разделяне на луковиците. Това се прави след като прецъфти и листенцата засъхнат. Когато извадим луковиците, трябва да ги съхраним на тъмно, сухо и проветриво място до есента – октомври. Тогава можем да ги засадим на дълбочина 7-8 см. И да не спазим точно изискването за дълбочина, кокичетата сами ще се погрижат за това. От луковичките пускат издънки, които заемат оптималното за растението място в почвата. Ако не ни се чака, можем да го разпространим из градината и по друг начин – като, веднага след края на цъфтежа, изровим по-големите масиви и заедно ги засадим на ново място. Засаждат се на групи, а не като отделни растения.

Кокиче (Galanthus nivalis)

Отглеждане: Кокичето не иска специални грижи. Стига мястото да е светло (издържа и на полусянка) и хладно (необходими са му минусови температури). Почвата трябва да е влажна и богата – харесва по-тежките, дори глинести почви и не понася песъкливите, отцедливи. Не изисква поливане и торене, това е необходимо, само ако се отглежда в закрити помещения.

Още по темата: