Полезни съвети

Живият плет

Живия плет – Безспорна е ползата на живия плет в градината. Той може да оформи двора, може да ни скрие от любопитни очи, може да да замести тухлена и бетонова стена, да омекоти строгите форми, да придаде на градината спретнат и поддържан вид. Ако сме решили, че искаме жив плет в двора си, преди да се заемем с действие, трябва  да си отговорим на няколко въпроса?

  • За какво ни е нужен? Само декоративни функции ли ще изпълнява или имаме някакви конкретни практични нужди в двора си? Каква е задачата, която искаме да изпълнява в градината? Дали искаме да ни скрива от съседите, да очертаем подхода към входната врата, да оформим цветна леха? Отговорът на този въпрос може да се отрази, както на разположението му, но и на видовете растения, които ще избирем за да го засадим.
  • Какъв е общия стил на градината ни? Какви растения ще използваме? От това зависи къде е го разположим и от какви растения ще го направим? Строгата минималистична градина предполага жив плет с прави, остри ръбове от растения, които търпят често подрязване. Например Лигуструм, пираканти или вечнозелени – туи или лъжекипариси, чемшири, тисове. Английския тип градина (пейзажен тип) предполага жив плет от растения с по-заоблени и не строго формирани  очертания, с по-едри листа. Например Лавровишни или пък цъфтящи широколистни храсти.
  • Къде ще се намира? Най-важното е разположението на сянка или на слънце, защото видовете са с различна устойчивост на този фактор. Влияе и това дали мястото е изложено на вятър или е на завет.
  • С какъв бюджет разполагаме? От това зависи изборът на растения – различните видове растения имат различни цени, като най-общо правилото е, че вечнозелените са по-скъпи от тези с опадливи листа. Логично е, че големината на растенията зависи от цената, големите са по-скъпи, но пък предимството при тях е, че след засаждането им, вече имаме готов жив плет и няма нужда да чакаме да расте с години. Също така, ако изберем по-големи и по-скъпи растения, ще са ни нужни по-малко бройки. Всъщност изводът е, че въпреки безспорно по-високата цена на отделните по-едри растения, крайната цена на живия плет не е много по-висока.
  • Колко труд сме готови да полагаме за поддръжката? Независимо от вида си живия плет се нуждае от редовна поддръжка, за да не придобие запуснат вид. Различните растения растат с различна бързина. Например Лигуструма, някои Лоницери, за да изглеждат добре трябвада се подрязват много често – почти всяка седмица, други видове, особено вечнозелените, растат по-бавно и могат да се подрязват от 2 пъти до 5-6 пъти годишно. Различните растения са различно устойчиви на заболявания и вредители. При някои се налага често да третираме с препарати.

Жив плет може да се оформи от почти всички растения с храстовидна форма, но тук ще разгледаме някои от най-често използваните и подходящи за тази цел растения. Ще се постараем за всяко от тях да си отговаряме на гореизброените въпроси.

Лигуструм (Птиче грозде)

Ligustrum OvalifoliumТова е най-популярното растение за жив плет. Някои дори го наричат просто „жив плет”. По подходяща е формата Ligustrum ovalifolium, която е полу-вечно зелена. Непретенциозно растение, което расте по-добре на слънце. На сянка също вирее, но расте по-рехаво и не прави толкова плътна листна маса. През зимата листата опадат частично, леко покафеняват, на като цяло остава листна маса. Този  храст се използва за по-строги градини, може да се подрязва изключително детайлно „по конец”, да се оформят остри ръбове, извивки, чупки. Расте много бързо. Дори и да насадим малки растения, живият плет ще се формира до 2-3 години. Рядко боледува. Изисква обаче много редовна поддръжка – почти ежеседмично подрязване, често окопаване и плевене, защото особено в млада възраст в основата му започват да растат много плевели. Ако ги оставим, развитието се забавя, основата се оголва. Честа грешка, която се прави при лигуструма, когато сме нетърпеливи да имаме висок жив плет,  да го оставяме в млада възраст да расте дълго без да го подрязваме. Тогава формата му се разваля. Листата са концентрирани по върха, а надалу е безлистен и рехав. Цената му е сравнително ниска – около 1-2лв за растение. За един линеен метър са нужни 7-10 растения. Засаждат се шахматно разположени.

Иглолистни вечнозелени  – туи, лъжекипариси, смрики (Thuja, Camaecyparis, Juniperus)

Туя

Туя

Има най-различни форми на този тип растения с различни цветове и оттенъци. Ще ги разгледаме заедно, защото имат приблизително еднакви характеристики. И трите вида са подходящи за жив плет. Могат да се подрязват в строги форми. Растат сревнително бавно, но пък не се нуждаят от толкова редовно подрязване. С малки изключения виреят по-добре на слънце. Особено туите често биват нападани от вредители и се налага третиране с препарати. Цената им е сравнително висока – около 20 – 50лв и повече, в зависимост от големината, но пък на линеен метър са нужни по-малко растения (1,5 до 2 броя на л.м.) От туите най-популярна и за жив плет е източната туя, която е по-обемна и расте нашироко и затова са нужни малко бройки на метър.

Тис (Taxus)

Вечнозелено, бавнорастящо. Може да се подстригва в строги форми. Растението е сравнително скъпо, но е много устойчиво на всясакъв климат. Може да се закупи за 30-60лв в зависимост от големината. Тъй като листата и плодовете му са отровни, не страда почти никога от вредетели и заболявания. Подстригва се много рядко. Тъй като в сянката по-бавно се развиват плевели, рядко се нуждае от плевене.

Широколистни вечно зелени – Лавровишна, Евонимос японика (Prunus Lauracerassus, Euonimus japonica)

Prunus laurocerasus

Prunus laurocerasus

И двете растения могат да се ползват за жив плет. Развиват се много добре и на слънце и на сянка. Листата им са подобни – едри, плътни, лъскави и месести. Добре е да се засаждат на завет, защото в някои по-студени зими стеблата могат да измръзнат. Обикновено напролет покарват нови издънки от корените. Растат сравнително бавно. Подходящи са за оформяне на по-едри и не толкова строги форми. Цената им е сривнително висока (особено лавровишните – 20-50лв), но пък тези храсти се развиват много на широчина и с едно растение може да покрием метър, че и повече. Често са нападани от насекоми, които гризат сочните им листа, затова се налага третиране с препарати.

Чемшир (Buxus)

Buxus

Вечнозелен храст. Заради гъстите си ситни листенца може да се оформя изключително детайлно във всякакви форми, включително и като жив плет. Сравнително непретенциозно, вирее и на слънце и дори на плътна сянка. Предпочита влажни почви, не мръзне и рядко боледува. Расте обаче много бавно. Може да се купи из разсадниките от 5-6 до 30-40лв, в зависимост от размера. Поддържа се лесно.

Пираканта (Pyracantha)

Pyracantha

Pyracantha

Вечнозелен широколистен храст, който  прави изключително гъста листна маса. Много подходящ за жив плет. Минусът (или пък плюсът) е това че е много бодлив. Ако искате да направите оградата си по-трудна за преодоляване, насадете покрай нея жив плет от пираканта. Растението може да се намери на ниска цена из разсадниците – между 2 и 7-8лв, в зависимаст от размера. Непретенциозно, бързорастящо, предпочита слънце или полу-сянка. Трудно е за поддръжка, заради бодлите си. През есента ражда много красиви жълти, оранжеви или бели топчета.

Цъфтящи щироколистни храсти с опадливи листа – Люляк, форзиция, различни спиреи и др. (Syringa, Forsythia, Spiraeа)

Syringa

Syringa

Такъв тип растения се използват за неформиран жив плет, засаждат се в групи или в редица покрай оградата, например просто за да скрият градината от улицата. Растат много бързо и ефектът е скоростен. Не са подходящи за много строго подстригване, но листната маса, която правят е доста гъста. Търпят много и драстично рязане. Дори да ги изрежем почти до земята, на следващата година отново ще имаме зелена, плътна туфа с листа. За да цъфтят трябва да са на слънце. Не изискват сложна поддръжка. Цените им из разсадниците варарат между 2-3 и 7-8лв., но с едно растение маже да се покрие голямо пространство.

Какви грижи се полагат най-често за живия плет?

  • Подрязване – прави се най-често при бързорастящите видове
  • Плевене – налага се особено когато плетът е млад и не е станал достатъчно гъст между растенията нахлуват плевели
  • Окопаване – добре е пред живия плет да се оформя една тясна санитарна ивица, в каято почвата е прекопана, рохка, за да се улеснява достъпа на кислород, пък и да се унищожават плевелите.
  • Третиране с препарати против вредители – можеда се налага да се прави 2-3пъти годишно при някои видове
  • Зазимяване – някои растения е добре зимно време да се овръзват с канап, за да се предотврати изкривяването от натрупал сняг.

Факт е, че какъвто и вариант за жив плет да изберем, ако искаме той да изглежда добре, да е гъст и плътен, добре оформен, е нужна доста работа. Можем да я вършим сами, но можем и да се обърнем към професионалисти. Градината е наша, изборът е наш.

Още по темата:



Коментарите са изключени.