Има един храст, който винаги ме е впечатлявал – с необичайната форма на листата си и с красивите малки червени топчета, които се явяват негови плодове. Има нещо магнетично, привличащо погледа в  странните, широколистни, но в същото време бодливи листенца, с по няколко връхчета, стърчащи във всички посоки. Това растение е Илексът.

Илексът (Ilex) или Остролистният джел е вечно зелен храст, но често достига размерите и формата на дърво (10-12 м). Има и друго популярно име – Самодивски чемшир. Среща се в природата на много места и в Европа, Азия, дори Северна Африка. У нас расте в Южна България – предимно в планините – Родопите, Средна гора, Странджа и Беласица, но като цяло е доста рядко срещано растение. Илексът живее много дълго – до 300 години, но както повече сенколюбиви растения, расте изключително бавно. Листата му  остават целогодишно, те са  тъмно зелени, твърди, лъскави, доста бодливи, но много красиви. Плодовете са малки, наситено червени, месести топчета, които много приятно контрастират на фона на наситената му зеленина.

Отглеждане: Илексът е подчертано сенколюбив, но расте добре и на слънце. Някои от пъстролистните му форми се нуждаят от слънце. Предпочита влажни почви. Издържа на студ, но при -20⁰ може да получи частични измръзвания. Размножава се много трудно – и от семена и от резници. Може би затова Илексът е толкова рядък и ценен вид. Най-добре е да се засаждат малки растения, защото възрастните трудно се вкореняват.

В озеленяването:  По принцип формата на илексът е неправилна. Ако го оставим да расте на воля, образува плътни, пищно разперени храсти, които са красиви сами по себе си. Илексът, обаче понася добре резитба и може да се оформя като дърво, стригани форми или жив плет. За това може да се вписва в различни декоративни групи. Има много различн форми – пирамидални, плачещи или пъстролистни, с  ярко оцветени с жълто, краища на листата.  Така че и като единично растение Илексът е много красив, но за предпочитане са пирамидалните форми. Той е много добро решение, ако се чудим, как да придадем живот на замръзналата ни и оголяла през зимата градина. Отрязани, листата му са трайни. Затова много често окастрените му клонки се използват за коледна украса, венци или красиви кошници и букети, в комбинация с други растения. Може да се намери в  повечето разсадници и градински центрове в България.

Навън е студено. Днес в София е -15°C, в Чирпан подобриха близо 100-годишен температурен рекорд, -24°⁰. Казват, че утре ще бъде още по-студено, а и снегът няма скоро да се стопи. Но това е нормално -  средата на зимата е, все пак. Гледайки през прозореца замръзналите улици и бързащите, увити в палта и шалове хора, ми се струва, че студът никога няма да свърши. И все пак… Коледа мина и колкото и оптимистично, дори малко нахално да звучи, започна да ми се иска поне да видя, поне някакъв малък знак, че все някога ще има пролет.  И преди няколко дни го видях…  в градинката пред една кооперация, група малки бели цветенца, плахо надникнали изпод  снега.

Кокичетата! Първите предвестници  на пролетта! Банално звучи, но не мога да измисля по-точно от това определение. Защото, колкото и непостижимо  да  изглежда на фона на студената зима, те дават началото. Началото на събуждането на природата. Появявайки се, те ни напомнят, че колкото и да вилнее и бушува лютата зима, вече се започна – въпрос на време е пролетта да се наложи. Чакаме я.

Кокичето (Galanthus nivalis) или Снежното Кокиче е ранно пролетно луковично растение. Произходът му е Централна, Южна Европа, Алпите, чак до Кавказ, сиреч тук се чувства у дома си. Всеки знае как изглежда – с тесни, дълги листенца, излизащи направо от земята, без дръжки и с дребни, бели, напомнящи на камбанка цветчета. Има селектирани и по-едри форми с по-големи листа и цветове. Цъфтежът е през януари-февруари, при някои видове до март. Ароматът им е нежен, свеж, ненатрапчив.

В озеленяването: Използва се сравнително рядко, защото толкова рано през зимата, просто няма с кои други цветя да се комбинира. Обикновено озеленителите оставят грижите за кокичетата на нетърпеливите любители-градинари. Засажда се в цветни лехи, заедно с други пролетни цветя, които обаче ще цъфнат по-късно. Тъй като цветето е дребно, за да се вижда в градината, добре е да се засажда на групи от по минимум 5-6 растения.  Кокичето може да се вписва в алпинеуми или скални кътове.

Размножаване: Цветето спокойно се размножава само, чрез самозасяване. Семената се разнасят от насекоми. Образува колонии от по няколко растения. Всяка луковица образува всяка година по две нови. Ако искаме лично да направляваме размножителния процес, можем да ги разпространим, чрез разделяне на луковиците. Това се прави след като прецъфти и листенцата засъхнат. Когато извадим луковиците, трябва да ги съхраним на тъмно, сухо и проветриво място до есента – октомври. Тогава можем да ги засадим на дълбочина 7-8 см. И да не спазим точно изискването за дълбочина, кокичетата сами ще се погрижат за това. От луковичките пускат издънки, които заемат оптималното за растението място в почвата. Ако не ни се чака, можем да го разпространим из градината и по друг начин – като, веднага след края на цъфтежа, изровим по-големите масиви и заедно ги засадим на ново място. Засаждат се на групи, а не като отделни растения.

Отглеждане: Кокичето не иска специални грижи. Стига мястото да е светло (издържа и на полусянка) и хладно (необходими са му минусови температури). Почвата трябва да е влажна и богата – харесва по-тежките, дори глинести почви и не понася песъкливите, отцедливи. Не изисква поливане и торене, това е необходимо, само ако се отглежда в закрити помещения.

Дворът Ви е разположен на наклонен терен и не сте имали друга възможност, освен да терасирате пространството? Градината Ви е разделена на обособени нива, откоси и тераси? Чудите се как да скриете грозна бетонна шахта, която някой е решил да сложи точно пред къщата? Безспорен фаворит при озеленяването на такива терени е Котонеастерът.

Със своя хоризонтален или вертикален растеж котонеастерът е особено подходящ за това – да скрива подпорни стени, тераси или всякакви други несъвършенства, да придава обем  в градината ни. Котонеастерът понася много добре подрязване. От него могат да се оформят прекрасни обемни форми, но не е подходящ за изрязване на строги фигури. Може да се засажда, като част от композиция, заедно с други декоративни растения, като обикновено се разполага най-отпред. Често се използва в алпинеуми и скални кътове. От някои видове може да се оформи дори дърво-бонзай. Котонеастерът расте бързо и покрива големи терени. Придава обем и гледан от далеч може да създаде представата за зелени вълни, преливащи по земята или стелещи се надолу през ръба на подпорната стена. На два пъти през годината котонеастерът е особено атрактивен – първо през май, когато се покрива с гъсти, малки, подобни на сняг цветове (бели или розови на цвят). Вторият път е през есента, когато връзва плодове – малки, червени топчета, които често се запазват през цялата зима. Повечето видове котонеастер са вечно зелени. При някои видове през есента листата почервеняват, а през зимата леко покафеняват, но почти никога не опадат напълно. Листата са интересни – малки (под 1 см), симетрично, двуредно разположени, ситни и лъскави. Всичко това са причини да се използва много широко в озеленяването, както на частни градини, така и в обществените парковете. Стойността  му е не само декоративна, но и практична. С бързо развиващата се коренова система котонеастерът е много подходящ за укрепване на наклонени терени и скатове.  Котонеастерът е непретенциозно растение . Няма почти никакви изисквания за тип почва. Издържа на суша, обича слънчеви терени, но понася и леко засенчване. Студът не го плаши. Наистина при много студени зими връхчетата му могат да измръзнат, но със сигурност ще се възстанови през пролетта. Не на последно място, трябва да отбележим като предимство ниската му цена. Може да се купи от всеки разсадник или градински център за 4-5лв.

Има различни видове – някои са растящи вертикално, достигащи 1-2м. Такива са Наплъстеният котонеастер, Черноплодният котонеастер и Многоцветният котонеастер, който достига до 4 м. височина. Има форми с по-едри листа – 6-8см (Върболистен котонеастер), достигащи размерите на дърво. Има и такива с изключително ситни листенца – 7-8мм (Дребнолистен котонеастер). По-масово се използват в озеленяването почвопокривните,  растящи хоризонтално видове (Хоризонтален котонеастер), но най-популярни са растящите вертикално, но спускащи се надолу, форми (Дамеров котонеастер).

Глобалният лидер в производството на професионална механизация Husqvarna е разработил тиха, мощна и екологична концепция на самоходна косачка за градината на бъдещето. Машината разполага с три независими ножа и може да обхване широчина на косене от 84 до впечатляващите 120 см. Батериите могат да я захранват в продължение на до 2 часа, а вграденият LCD дисплей показва не само тяхното ниво, но и скорост, височина на ножа, широчина на косене и обща информация за тревата. За съжаление от Husqvarna обещават да пуснат нещо подобно на пазара едва след минимум 5 години.

Въпрос: „Кое е най-голямото дърво в света?”
Отговор: „Ами-и-и, тополата!„

Спомням си този въпрос, зададен в едно телевизионно предаване, тип „Къци Вапцаров”, което гледах преди години. Спомням си, че се впечатлих, от верния отговор (естествено оказа се, че това предположение на участника в стил „от Витоша по-високо нема” е грешно). Водещият гордо ни съобщи, че най-гигантското дърво в света, естествено е …. Гигантската секвоя. Години по-късно, когато започнах да се интересувам от растения и от озеленяване, научих за това дърво доста интересни факти.

Секвоядендрон, Гигантска секвоя или Мамонтово дърво – отнася се за едно и също растение. Изключително впечатляващо на вид дърво – не само с височината си – достига до 90 м., с много дебелото си могъщо стебло – с диаметър до 10-12 м., но и с огромната си, симетрична, конусовидна корона. Дървета с такива размери могат да бъдат видени в днешно време в природните паркове в западните части на Северна Америка, която е и неговата родина. В миналото е имало растения високи до 135 м. В България няма чак толкова големи представители, защото се сади сравнително от скоро.

Всичко в това дърво е впечатляващо, размерите, дебелината, но и неговата дълговечност – достига възраст 3000-3500 години, даже дебелината на кората му – при стари растения над половин метър. По тази причина в миналото са използвали името му с политически цели. Учените са му давали различни имена, за да увековечат силните за времето си личности. Наричали са го Уелингтония Гигантеа, на името на прочутия британски пълководец Уелингтън. Наричали са го и Вашингтония Калифорника, на името на първия американски президент Джордж Вашингтон. В някои паркове в САЩ, Калифорния, някои конкретни дървета, имат собствени имена – носят имената на американски президенти и известни личности – дървото на Грант, дървото на Рузвелт, дървото на Шърман и т.н. Във видеоклипа можете да видите именно дървото на Шърман с любопитно сравнение за мащаба спрямо човешки ръст.

В наше време секвоята е широко използвана в озеленяването. В България може лесно да се намери и закупи от декоративните разсадници и някои градински центрове. Заради своите безспорни декоративни качества дървото често се използва като солитер (основно, фоново дърво). В млада възраст короната му е правилна, конусовидна, но в по-зряла губи своята симетричност. Това обаче не бива да ни притеснява, защото от този проблем ни делят няколко стотин години. Трябва обаче да внимаваме, къде я засаждаме в двора си, защото това дърво расте доста бързо, особено в по-млада възраст. За 40-50 години може да достигне 25-30 метра, което може сериозно да наруши баланса в градината ни, да застраши други, по-малки видове и не на шега да застраши къщата ни. Секвоядендрон е сравнително непретенциозен вид. В България се чувства „като у дома си”. Няма претенции за почвите, но предпочита влажни, свежи и дълбоки. Студоустойчива е – издържа до минус 20, минус 30 градуса. При голям студ, обаче могат да се увредят частично по-младите фиданки. Връхчетата им могат да измръзнат, но вероятността след това да се възстановят, е много голяма. Достигнат ли веднъж по-зряла възраст тези дървета стават изключително устойчиви и жизнени. За разлика от повечето иглолистни видове секвоите са устойчиви на силни ветрове и бури. За това допринася дълбоката им коренова система. В САЩ има много дървета, по които има следи, които свидетелстват, че нееднократно са били удряни от мълнии, горели са при пожари. Интересното е, че с времето са се възстановявали напълно. Дървесината им е много здрава, трудно гние, не става за храна на паразити и гъби, което я прави почти вечна.

Могат да са под различна форма – алпинеум, скален кът, скална река или просто съчетание от 2-3 камъка. Има разлика между тях, но най-често им казваме „алпинеум”. И аз ще използвам това сборно наименование.

ДАЛИ?

Алпинеумът  е безспорно красиво нещо. Много ефектен и … модерен.  Много хора смятат, че просто трябва да го имат в двора си. Преди да вземем решение да изградим такъв, първото нещо, което трябва да си изясним, дали градината ни има нужда от този декоративен елемент. Вписва ли се изобщо в общия стил на двора ни. Няма ли да стои изолирано,  самоцелно на фона на другата растителност? В някои случаи един алпинеум или би изглеждал не на място, или пък или, ако го има, трябва да бъде оформен по специфичен начин, със специфични камъни и растения.

КАКЪВ?

Този въпрос е свързан с първия. От стила на градината ни зависи, какъв стил да изберем за алпинеума. Видовете могат да са различни – това зависи от камъните, които изберем, от растенията, височината, формата и разположението им. Ако дворът ни е в по-строго оформен стил с рязко оформени, геометрично подстригани растения, може би най-удачен ще е класическият алпинеум – с  изправени варовикови, издълбани от времето и водата камъни, с оскъдна растителност от предимно алпийски тип, ниско оформени растения, иглолистни, сукуленти.

За пейзажният  стил градина биха отивали камъни с по-обли или естествени форми.  Растенията може да са широколистни, пак ниски, но по-неоформени, в естествен вид. Традиционната българска градина (ако изобщо решим да внесем каменна група в нея) предполага обли, речни камъни, разположени не като типичен алпинеум, а по-скоро, хоризонтално подредени, като акцент в някоя извивка на двора или пътеката. Растенията са по-семпли – цветя, билки, здравец, чемшир и т.н. В ултрамодерната градина добре се вписва комбинация от 2-3 изправени камъка, които да изпъкват на фона на оскъдна, но много рязко оформена  растителност. Ако каменната група е част от декорацията на декоративно езерце или поток, е добре сред растенията да има различни видове декоративни треви и изобщо видове, които мажем да видим в близост до реките и водоемите в природата.

КЪДЕ?

След като сме си изяснили предишната дилема, следващият важен въпрос е къде да разположим алпинеума в градината си? Безспорно мястото трябва да не е на средата на двора, а по-скоро в ъглите или краищата, покрай някоя извивка на алеята. Разположението  трябва и да е такова, че да се вижда добре от мястото, което обитавате най-често – беседка, барбекю, пейка, стълбище, вход на къщата. Може да е съчетан с изкуствено езерце или поточе. Преценете и мястото слънчево ли е или сенчесто. Повечето от най-ефектните видове растения са светлолюбиви видове.

КАК?

Почвата, която ще използваме не трябва да е много песъчлива, защото с времето ще се отмие от дъждовете. Подходящи са по-тлъстите, дори леко глинести почви. Почвата се натрупва под формата на хълмче, като е добре формата му да не е правилна – може са е леко извита, като бъбрек или изтъняваща в единия край, като сълза. Височината  зависи от вида на алпинеума – по принцип най-често е между 40 и 60 см, но ако ще оформяме каменната група до стълбище или стена, височината може и да е доста по-висока. Имайте предвид, че почвата ще слегне с 15-20 %, затова е добре да я трамбовате или поне отъпчете при нанасянето на всеки слой от 10 см. Ако възвишението е допряно до сграда или ограда е добре, преди да насипем почвата, да сложим изолация.

Има различни видове камъни . Много популярни са варовиковите камъни, естествено деформирани и издълбани от времето и водата, набраздени от улеи, изпъстрени от петна естествен мъх. Можем да си ги купим от някои градински центрове, но по-евтини са по складовете за каменни настилки и облицовки. Неудобното е, че този тип складове са най-често в покрайнините на градовете. За един малък алпинеум не трябват минимум 6-9 камъка. 2-3 трябва да са по-големи. Хубаво е да са различни – 1-2 по-тесни, високи и извити, 1-2 по-плоски, трябва да има и 1-2 тумбести. Добре е размерите им да са различни. Най-често цените им зависят от конкретния камък, като варират от 2-3 лв. за по-малките и обикновените до 10-12 лв. за по-извити и деформирани. Колкото по-неестествена форма има камъкът, толкова е по-скъп.  Разположението на камъните: Това е творческа работа – отделете повечко време, мислете, сложете 2-3, погледнете от далеч, ако се наложи ги разместете, не бързайте. Във високата част е добре да имате 1-2 изправени вертикално с по-продълговата форма, в по-ниските части по-плоските или тумбести камъни. Хубаво е близо до големия камък да има малък, който да се различава по форма. В някои случаи могат да се застъпват едни други. Винаги се старайте по-ефектната страна на камъка (тази с повечето дупки, неравности, мъхове и лишеи) да е видимата страна.  Ако камъните, особено вертикално разположените, трудно стоят в желаната от Вас форма, можете да ги укрепите в основата с малко бетон, който после да прикриете с почва. След първата зима, поради слягането на почвата, някои камъни може и да се поразместят или килната на една страна. Просто ги изправете и укрепете. Следващите години, още повече, след като растенията ги стегнат с корените си, ще са доста по-стабилни.

Облите речни камъни изглеждат по-естествено в градината. Доста по-евтини са, а понякога можем и сами да си ги намерим и съберем от близката река. Правилата за подреждането им са общо-взето същите – голям до малък. При тези камъни можем да си играем и с цветовете – те са с различен оттенък, в зависимост от състава им.

Има и камъни, изкуствено оцветени и оформени – кръгли, квадратни, ярко бели, сини, зелени, наситено черни. Те са подходящи за ултрамодерните градини.

Растенията, които ще използваме, зависят от общия стил на градината ни, а от там – от стила на алпинеума ни. Общото правило е да изберем растения, които не достигат големи размери, които се развиват хоризонтално, почвопокривно. Трябва да имаме едно, сравнително по-високо, което да играе ролята на солитер, като мястото му е във високите части. По-принцип при класическия алпинеум разположението на растенията трябва да наподобява на това в природата – в планините. В ниското широколистни, по-отгоре иглолистни, най-отгоре – треви и сукуленти. Някои по-малки растения могат да се засадят в дупките на камъните. Разполагаме така растенията, така че да не закриват напълно най-красивите части от камъните.

Грижи. Не очаквайте, че с това усилие работата Ви по алпинеума свършва. Особено през първата година след изграждането ме по него тръгват плевели. След като се прихванат някои от растенията започват бързо да нарастват. Трябва редовно плевене и подстригване, за да не заприлича красивото нещо в двора ни на истинска джунгла. Да не забравяме и торенето. Когато ползват една и съща почва, през годините тя се изхабява и трябва да я торим редовно, за да не почнат растенията постепенно да линеят.

С наближаването на празниците коледното настроение се развихря, иска ни се да създадем в дома си една мила, романтична, уютна, напомняща  детството ни коледна атмосфера. Каквито и модерни, лъскави, светещи, пеещи, дори танцуващи  празнични украси да се продават през последните години, нищо не може да замести класическото коледно дръвче.

Какво дърво да изберем, за да украсим своя дом? Изобщо няма да коментирам бездушните, пластмасови, изкуствени елхи. Няма да коментирам и естествените, но варварски отрязани, специално за празника дръвчета, които след 2-3 седмици ще образуват купчини и планини покрай кофите за боклук. Така ли искате да завършат Коледните празници? В това ли искате да се превърне коледният дух? Да,  другите нека го правят,  но поне ние да не бъдем участници в това.

Да, тук ще говорим за истинските коледни дръвчета, тези живите, с истински клони, корени и иглички, които цапат килима. Тези които, след като коледната еуфория поутихне, можем да засадим в градината си, пред блока или някъде в природата. Какво дърво да изберем, какви са техните предимства и недостатъци, какво трябва да знаем, за да увеличим шанса дръвчето да се прихване, когато го засадим?

Всички ги наричаме „елхи”. А те могат да са от най-различни видове: смърчове, борове, ели, дори кипариси и туи. Най-често за коледни дръвчета се използват смърчовете (Picea). Игличките им са остри, твърди, къси и прибрани. Е да по-трудно се чистят от килима от боровите, но със своята изправена симетрична, правилна корона, смърчовете в най-голяма степен се вписват в представата ни за коледно дърво. Другото им предимство е цената – най-евтини са. Можем да купим дръвче с височина около 1 м. за около 30 лева. Естествено, колкото по-високи са, цената нараства. Смърчовете имат много добра прихващаемост. Когато ги засадим, не изискват кой-знае какви грижи, растат бързо, издържат на почти всякакви условия – студ, жега, суша, влага, замърсяване. Най-често за коледно дърво се продава Обикновения смърч (Picea Abies) или Сръбския смърч (Picea оmoriсa). Има както класически зелени, но и сребристи форми на растението.

Елите (Abies). Тези дървета също са много популярни. Бих казал по декоративна стойност елите, дори превъзхождат своя основен конкурент – смърча. Формата на короната им е изключително правилна и симетрична. Иглиците са лъскави, по-меки и не толкова бодящи, плоски, симетрично разположени. Недостатъците са следните – растението е доста по-скъпо от смърча. Цената за около метър височина е около 40-50лв. Прихващаемостта при засаждане е малко по-ниска. Елите са малко по-претенциозни, чувствителни на засушаване и атмосферно замърсяване. Сравнително бавно растящи са. Най-често предлагани на пазара са Обикновената ела, Испанската ела, Гръцката ела, Кавказката ела. Една от най-ефектните е Сребристата ела (Конколорката). Тя особено красива, но и много по-скъпа.

Боровете (Pinus). Въпреки, че сме свикнали да наричаме повечето иглолистни дървета „борчета”, този вид е сравнително по-рядко използван за коледна украса. Видът му е по-пищен, формата му в млада възраст е правилна, но дългите му  иглици правят визията му не толкова строга и елегантна, както на смърча и елата.

В последно време се използват за коледна украса и някои представители на семейство Кипарисови. Това най-често са туята (Западната), лъжекипарисът и някои видове кипарис (обикновено Аризонския кипарис), както и Смриката. Тези видове също имат висока естетична стойност, по-плътна зеленина, правилна свещовидна форма, но не са толкова популярни  и традиционни за Коледните празници. Предимството им е в това, че формата им е симетрична и при съвсем малките растения (30-40 см). Това позволява да бъдат продавани на много млада възраст с много малки размери, на много по-ниски цени. Дребните растения са лесни за пренасяне и транспортиране, които ги прави подходящи за подаряване. Могат да бъдат поднесени просто като букет.

Какво трябва да знаем преди да закупим живо коледно дърво?

От къде да го закупим? Най-доброто място за закупуване е разсадник или градински център. Така поне ще сме сигурни, че дървото е отглеждано в условия, близки да тези, при които после ще го засадим. Не препоръчвам закупуване от хипермаркети или търговски центрове. Много често дърветата не се съхраняват в подходящи условия – в складове и халета. В тези магазини се предлагат евтини растения – понякога, внос от държави, в които климатичните условия са много различни от нашите (най-често Холандия). Често тези растения са отглеждани специално за коледните празници, форсирани са с изкуствени торове, за да растат много бързо. Това прави вероятността за прихващане, когато го засадим, много по-ниска. Другият минус е, че тези „еко” елхи, всъщност се оказват не съвсем „еко”. От екологична гледна точка дългото транспортиране, при което се отделят много вредни вещества, както и използването на изкуствени торове, са неприемливи.

Къде да го засадим? Ако ще го правим в градината си, трябва да му изберем подходящо място. Не ги засаждайте в непосредствена близост до други големи растения! Повечето от тези дървета достигат големи размери. С корените и клоните си могат да застрашат близка сграда или ограда. Разстоянието трябва да бъде минимум 5-6 метра. Трябва да впишем новото растение и в общата концепция на градината ни. Сега може и да изглежда малко, но с времето може да закрие гледката към красива декоративна група, да наруши симетрията на градината, да засенчи и потисне други видове. Окапалите иглички окисляват почвата и може да промени химическия баланс на почвата, от където проблемите с тревния килим са неизбежни. Ако ще садим растението в природата, трябва да сме готови през първата година да отделим време да отидем там, за да полеем и оплевим няколко пъти, през пролетта и лятото. След това, шансовете му да се пребори само, са значително по-големи.

Как да го съхраним по време на празниците? Избягвайте да държите коледното дърво дълго време на закрито! Не повече от 2-3 седмици, до края на Коледните празници. При засъхване на почвата в контейнера поливайте умерено. Внимавайте с коледната украса – избягвайте евтини светещи украси. Те отделят топлина и могат да увредят игличките. Украсявайте внимателно, за да не повредите централния връх на дървото – ако това стане, ще се наруши цялата декоративна стойност на растението.  След празниците го изнесете на двора или на терасата. Не го изнасяйте, ако точно тогава има екстремни студове. Голямата температурна амплитуда, може да му навреди. В такъв случай, за да се адаптира е добре за няколко дни да го преместите в неотопляема стая или стълбище.

Кога да го засадим? Можете да го засадите и през зимата, в ден в който  температурата е положителна, но най-доброто време е рано  напролет – през март или април, след края на големите студове. Ако мястото, на което го пренасяте за засаждане е с различни атмосферни условия или надморска височина, от мястото, където сте го съхранявали, изчакайте един-два дни, за да се аклиматизира.

Как да го засадим? Писали сме по този въпрос и можете да намерите информация в статията Март е месецът за засаждане на коледната „еко елха”.

• Да почистя и наточа градинските сечива
• Поправка и годишна поддръжка на огради и перголи докато увивните растения са в летаргия
• Да прибера на закрито уредите за поливане, включително маркучи и пръскачки
• Да изолирам и спра водата към всички външни кранове за поливане
• Да изпразня гледжосаните саксии и да ги прибера на закрито
• Да събера последните опадали листа и гниещи растителни отпадъци от декоративното езеро
• Да си набавя тор или компост за подхранване на почвата
• Да проверявам дали има вода в хранилките за птици, особено в най-студените дни, когато може да е замръзнала
• Да окача хранилки за птици край розовите лехи, за да привлека птици, които ще изкълват зимуващите вредители
• Пресаждане на храсти или малки дървета

За ваше улеснение сме подготвили този списък в удобен за отпечатване формат.
Свалете го от тук [.pdf]

В представите ни дърветата в градината винаги са с идеална форма – с права, изправена симетрична корона и стебло, винаги с ясно изразен централен връх, устремен към небето. Така тези солитери хармонично се вписват в идиличния вид на градината ни, придават обем, служат за фон на по-малките растения. Понякога, обаче хора с по-нестандартно мислене, биха се запитали: „Не прекаляваме ли с идиличната визия, с хармонията, няма ли да бъде по-интересно да сложим и нещо криво, ей така за разнообразие?”. Пък даже, на фона на кривото и асиметричното, правилното би изглеждало още по-правилно, красивото – още по-красиво.

Ами да, има цял куп решения в тази насока и то доста по-впечатляващи от „баналната” плачеща върба. С годините са селектирани толкова нестандартни форми растения, толкова извити и чак фрапиращо криви, усукани, някои чак лежащи на земята, че трудно бихме ги свързали с „нормалните” им роднини. Ако се чудите как да ги разпознаете из латинските имена в дебелите каталози на градинските центрове и разсадниците, има една проста хитринка – оглеждайте се за думата „Pendula”. С тази дума се свързват растения с плачеща, наклонена, изкривена форма. Наистина тези нестандартни дървета са доста по-скъпи от класическите си събратя, но си струва.

Примери

Плачещи широколистни

Плачещ ясен

Плачеща бреза

Плачещ бук

Още по-впечатляващи са плачещите форми на иглолистните

Плачещ смърч

Плачещ Ливански кедър

Плачещ сребрист смърч – един пример за дърво с форма, която толкова се различава от класическата, че го наистина трудно разпознаваемо

Плачещ сръбски смърч – нали не си мислите, че дървото се е огънало заради гълъба, който е кацнал на върха?

Плачещ бор

В продължение на темата “Седмични задачи” ви предлагаме няколко задачи, които бихте могли да отхвърлите в началото на ноември. Моментът е подходящ да се погрижите се за цветята и цветните лехи, да продължите почистването на сухи листа и стебла, да подготвите лехите за следващата пролет, да се погрижите за растенията, които са особено чувствителни към ниските зимни температури.

• Да събера изсъхналите стебла от цветните лехи и да ги добавя към компоста
• Ако вятърът е бил силен, да утъпча почвата около новозасадените дървета
• Да подрежа късно цъфтящия клематис до нивото на земята
• Да разделя оплетените туфи от многогодишни цветя (астри, кампанули, рудбекия, хризантеми) след прецъфтяването им
• Да засадя рози
• Да прекопая и обогатя с компост изтощените летни лехи
• Да пресадя храсти, иглолистни и вечнозелени растения, които са станали прекалено големи за сегашните си места
• Да пресадя в саксии нежните многогодишни растения от летните лехи и да ги покрия за през зимата
• Да окъсам заразените с мицел листа на розите и да събера опадалите по земята наоколо
• Да подрежа многогодишните цветя, чиито семена не си струва да се пазят и да обогатя почвата около тях с компост
• Ако палите купи суха трева и други отпадъци, проверявайте за таралежи, които обичат да спят под тях

За ваше улеснение сме подготвили този списък в удобен за отпечатване формат.
Свалете го от тук [.pdf]