Полезни съвети

За борчетата и елхичките

Голямо е разнообразието на иглолистните дървета – борове, смърчове, ели, кедри, секвои, цуга и др. Голяма част от тях са традиционни за българските гори. За повечето хора, обаче, всяко иглолистно дърво, което виждат в парка, е просто „борче”. Същите тези борчета, когато наближи Коледа стават „елхи”. „Познавачи” използват, дори абсурдното съчетание „сребрърен бор”. Истината, всъщност е, че най-често виждаме в парковете и по улиците различни видове смърчове. „Сребърният бор” всъщност е Сребрист смърч. Коледната елха също най-често е смърч. Известната „Байкушева мура”, всъщност е вид бор.

Как да се ориентираме в това разнообразие от дървета? Какви са основните pазлики между едни от най-популярните представители на семейство борови – смърч, бор и ела?

Ела (Abies)

Ела (Abies)Елови клонки

Всички представители на този вид имат правилна конусовидна форма. Затова елхите са идеалното коледно дърво. Проблемът е, че расте бавно и е взискателна към замърсявания, което я прави сравнително неподходяща за масово производство. Ще я различим най-лесно по игличките – те са най-често къси, меки, плоски, леко разширени  в основата и са разделени от една надлъжна ивица. Има много красиви представители на този вид – испанска ела, гръцка ела, сребриста ела и т.н.

Смърч (Picea)

Клонки на смърч

Това е дървото, което захранва „коледната индустрия” – с правилна форма, сравнително бързорастящо, непретенциозно и най-важното – евтино. Вирее на почти всякакви почви, на всякаква надморска височина, издържа засенчване. Живее до 600 години. Стига до 50 м височина. Ще ги различим от останалите иглолистни по иглиците и формата на клоните. При някои видове в зряла възраст долните разклонения на клоните увисват към земята. Игличките са къси, много твърди и остри, разположени най-често линейно. Изключително разнообразни са по форма и големина различните представители на вида.

Сребрист смърч (Picea Pungens)Клонки на Сребрист смърч (Picea Pungens)

Много красив е Сребристият смърч, който със сиво-синият си цвят контрастира със зеленината в градината. Сръбският смърч, известен и като „Попски ръкав”, впечатлява с дългите, увиснали към земята разклонения. Подходящ е за засаждане в паркове и по-големи градини. Джуджето Picea conica, достига до 2 м. височина, но расте изключително бавно. Затова се използва при алпинеуми, скални кътове и в саксии. Има дори „плачещи” смърчове – с клони и дори върхове, полегнали чак до земята.

Picea Conica

Бор (Pinus)

Много разпространен вид. Невзискателни са, издържат и застудявания, и засушавания, виреят при всякаква почва и надморска височина. При все това, не всичките му представители имат декоративна стойност. Някои видове не формират правилна корона, а са разклонени, деформирани, с няколко върха. На по-зряла възраст долните клони се оголват и се самоокастрят. Ето защо са подходящи по-скоро за паркове, отколкото за частни градини. Различават се от другите иглолистни най-лесно по иглиците. Обикновено са дълги, меки и са на снопове от по 2, 3 или 5 при различните видове. Все пак има и много красиви видове – Хималайският бор с изключително ефектните си дълги, стелещи се като водопад игли, Черният бор с мощната, силно разклонена корона и др.

Черен бор (Pinus Nigra)Клонки на Черен бор (Pinus Nigra)

Още по темата:

  • Katitoyybe

    zelenata priroda