Полезни съвети

Бял сибирски дрян

„Море като вземем дренова тояга още неокастрена… три пъти ке удрям, един път ке броям…” (пълния текст можете да видите тук)

Това е част от една популярна македонската народна песен, в която лирическият герой „съветва” своенравната си и разглезена възлюбена/съпруга (не се уточнява) с помощта на дреновата тояга. Може би под влияние на народнтото творчество, често свързваме растението дрян с нещо просто – грубо, яко и чепато, използвано често от сурови и намръщени овчари, пъдари, хайдути. Дрянът, обаче освен охранително-възпитателни функции, има роля и в озелеяването и изобщо в градинарското изкуство.

Дрянът (Cornus) е листопаден храст, понякога достигащ и размерите на дърво. Разпространен е в Средна и Източна Европа, Мала Азия, Кавказ. Съществуват много видове, но у нас се срещат в диво състояние два от тях – обикновеният дрян и кучешкият дрян. Те достигат големи размери (обикновеният – до 8 м, кучешкият – до 4 м). Предполагам, че точно тези видове са възпяти в народното творчество. Имат известни декоративни качества, като на пример интересни, обли, гладки листа и красива есенна окраска, но като цяло не се използват масово в озеленяването. По-впечатляващ е Белият (пъстрият) сибирски дрян, който ще разгледаме по-подробно в настоящата статия.

Cornus Alba

Пъстрият сибирски дрян (Cornus alba L) е листопаден храст, висок до 3 м. „Пъстър”, естествено, заради пъстрите си мъхести листа, оцветени с бяло по краищата. Не по-малко впечатляващи са и младите му клонки, които през лятото са зелено-кафяви, но през зимата, когато останат голи, стават коралово червени. Цъфти в жълто през май-юни, но цветовете не са нищо особено – не в тях се крие красотата му. Плодовете са интересни, мръсно бели топчета, които се запазват през цялото лято. Произходът му е в Сибир, Северен Китай и Корея.

Отглеждане

Сравнително непретенциозно растение. От името му можем да се сетим, че сибирският дрян е подчертано студоустойчив вид. Предпочита умерено влажните почви, но издържа засушавания. При екстремни и дълги жеги листата му могат да се посбръчкат и частично повехнат. Така ще загуби част от красотата си, но ще се въстанови. Харесва слънчеви места, но понася и частично засенчване. Червени на цвят са предимно младите клонки. Затова, за да се поддържа декоративния вид на растението, е хубаво веднъж годишно, напролет или наесен, да се изрежат част от старите клони ниско над земята (15-20 см).

В озеленяването

Много популярен – заради пъстрите си листа. Препоръчително е да се засажда в група, като акцент на фона на други по-наситено зелени видове. Растението е сравнително едро, така че може спокойно да заеме позиция пред по-високи растения, но и пред него могат да се засаждат по-ниски, почвопокривни видове. Сибирският дрян е още по-ценен и заради червените му клонки през зимата. Пъстролистни видове има много, но много малко са растенията, които могат да дадат цвят в една градина през зимата. С цел красив зимен ефект може да се комбинира и в групи с други видове дрян, които пък са с жълт цвят на клонките, след опадане на листата (например някои от формите на Американския дрян – Cornus stolonifera ‘Flaviramea’). Трябва да внимаваме с отстоянието до другите растения, защото един възрастен храст заема немалко пространство и в широчина – до към 2 м.

Белият сибирски дрян е леснен за намиране в българските разсадници и градински центрове. Цената му не е висока – около 5-6лв, в зависимост от големината.

Още по темата:



Коментарите са изключени.