Има един храст, който винаги ме е впечатлявал – с необичайната форма на листата си и с красивите малки червени топчета, които се явяват негови плодове. Има нещо магнетично, привличащо погледа в  странните, широколистни, но в същото време бодливи листенца, с по няколко връхчета, стърчащи във всички посоки. Това растение е Илексът.

Илексът (Ilex) или Остролистният джел е вечно зелен храст, но често достига размерите и формата на дърво (10-12 м). Има и друго популярно име – Самодивски чемшир. Среща се в природата на много места и в Европа, Азия, дори Северна Африка. У нас расте в Южна България – предимно в планините – Родопите, Средна гора, Странджа и Беласица, но като цяло е доста рядко срещано растение. Илексът живее много дълго – до 300 години, но както повече сенколюбиви растения, расте изключително бавно. Листата му  остават целогодишно, те са  тъмно зелени, твърди, лъскави, доста бодливи, но много красиви. Плодовете са малки, наситено червени, месести топчета, които много приятно контрастират на фона на наситената му зеленина.

Отглеждане: Илексът е подчертано сенколюбив, но расте добре и на слънце. Някои от пъстролистните му форми се нуждаят от слънце. Предпочита влажни почви. Издържа на студ, но при -20⁰ може да получи частични измръзвания. Размножава се много трудно – и от семена и от резници. Може би затова Илексът е толкова рядък и ценен вид. Най-добре е да се засаждат малки растения, защото възрастните трудно се вкореняват.

В озеленяването:  По принцип формата на илексът е неправилна. Ако го оставим да расте на воля, образува плътни, пищно разперени храсти, които са красиви сами по себе си. Илексът, обаче понася добре резитба и може да се оформя като дърво, стригани форми или жив плет. За това може да се вписва в различни декоративни групи. Има много различн форми – пирамидални, плачещи или пъстролистни, с  ярко оцветени с жълто, краища на листата.  Така че и като единично растение Илексът е много красив, но за предпочитане са пирамидалните форми. Той е много добро решение, ако се чудим, как да придадем живот на замръзналата ни и оголяла през зимата градина. Отрязани, листата му са трайни. Затова много често окастрените му клонки се използват за коледна украса, венци или красиви кошници и букети, в комбинация с други растения. Може да се намери в  повечето разсадници и градински центрове в България.

В представите ни дърветата в градината винаги са с идеална форма – с права, изправена симетрична корона и стебло, винаги с ясно изразен централен връх, устремен към небето. Така тези солитери хармонично се вписват в идиличния вид на градината ни, придават обем, служат за фон на по-малките растения. Понякога, обаче хора с по-нестандартно мислене, биха се запитали : „Не прекаляваме ли с идиличната визия, с хармонията, няма ли да бъдепо-интересно да сложим и нещо криво, ей така за разнообразие”? Пък даже на фона на кривото и асиметричното, правилното би изглеждало още по-правилно, красивото , още по-красиво. . . . → Прочети още от Грозните чаровници